Статии за есенциите на Бах

Страхът в нашето легло

Нищо ново под слънцето, гласи една латинска сентенция. Знаем го много добре и въпреки това не спираме периодично да се изненадваме и да се поддаваме на познати до болка провокации – защото сами ги предизвикваме и привличаме. Докато си търсим външни проблеми и страхове, за да не се занимаваме със себе си, ще има и кой да ни ги предлага в житейското ни меню.

Ако искаме да направим някого уязвим, е достатъчно да го накараме да се страхува. Страхът е обратната страна на любовта – а там, където е най-голямата ни сила, е най-голямата ни пробойна. Затова и страхът е всъщност не само най-опасната, но и единствената възможна зараза.

Всеки от нас има своите страхове, някои от които са всеобщи и споделени – други индивидуални и дълбоко интимни.

Сред Цветята на Бах има цяла група есенции, посветени именно на различните лица на страха. През тях можем да разпознаем и да преобразуваме в сила шест основни вида страх.

Read more … Страхът в нашето легло

Синап, Mustard. Радостта трябва да ти идва отвътре

Помолих бадемовото дърво: „Поговори ми за Бога!“ И бадемовото дърво разцъфтя. Никос Казандзакис

Всеки от нас притежава сила, истинската мощ, която трудно може да си представи. Според характера си, настроенията си, изборите си, ние влияем непрекъснато на съдбата, на здравето, на живота си и като магнити привличаме хора и събития в него. Някои срещи и преживявания можем да заобиколим, да избегнем, други ни носят послания, на които не можем да затворим вратата – защото душата ни ги е избрала. Познанието и приемането и на едните, и на другите, ни носи свобода и целебен вътрешен мир.

Осъзнато или не, ние се стремим към радостта - защото тя е храна, с която се храни душата ни. Неин верен спътник понякога е тъгата – с или без причина, тя може да се настани в дните и нощите ни, тихомълком да ни подтикне да се обърнем навътре и да изследваме дълбини, които доброволно трудно бихме се осмелили да опознаем. Тъгата, както всички наши чувства и емоции, ни носи смисъл и дарове. Но когато твърде дълго се задържим в прегръдките й, започваме да линеем, да губим жизнеността си, свободата си.

Див овес, Wild oat. Признанието идва с призванието

Идвайки на тази земя, всеки от нас носи със себе си дар, съкровище, което очаква да бъде разкрито, оползотворено, споделено. Понякога сравнително рано достигаме до скъпоценното вътрешно познание къде и в какво е дарбата, силата ни. Но може и да ни отнеме немалко време и усилия това да разчетем вътрешната си карта и да се решим да проходим пътя до вътрешното ни злато, което ни зове от първия до последния ни дъх.

Трудността да открием призванието си нерядко е породена от многообразието от таланти и интереси, които притежаваме. Това многообразие може да ни носи вдъхновение, но може и да ни обърква, да ни пречи да отсеем „зърното от плявата“ и да се фокусираме върху онова занимание-призвание, което идва да ни помогне да осмислим живота си и да се себесбъднем. И да осъзнаем верността на една непопулярна максима – че колкото по-малко, толкова повече.

Сред Цветята на Бах има есенция, направена от цветовете на Дивия овес, която ни идва на помощ, когато ни е време да разпознаем и да последваме себе си и таланта си в изобилието и многообразието от възможности в и около нас:

„За онези, които имат амбицията да постигнат в живота си нещо забележително, които искат да имат много опитности, да могат да опитат всичко, което животът им предоставя. Техният проблем се състои в затруднението им да решат с какво занимание да се захванат. Въпреки че амбицията им е твърде голяма, те не могат да определят каква задача ги привлича, което може да ги доведе до протакане и до неудовлетворение.“ – Едуард Бах